Проучванията на селищната могила край с. Седларе, Момчилградско показват, че през V-ІV хил. пр. Хр., в епохата на халколита, на брега на р. Върбица е съществувало селище, специализирано в изработването на разообразни каменни сечива – брадви, тесли, от полускъпоценни минерали, които изобилстват в района. Селището е било опасано от плътна глинобитна стена с цокъл от плочести камъни и примитивни бастиони, фланкиращи входовете.

 

Сградите са едноделни със значителни размери, изградени в същата строителна техника. Разделени са на две части – жилищна с огнище и стопанска, два пъти по-голяма, в която се намират работни площадки за изработване на каменни и костени сечива, както и ями за улягане на глина за изработване на съдове. В изложените във витрините артефакти могат да бъдат проследени етапите в обработката на камъка. Показаните съдове се отличават с елегантност на формите и украса, изпълнена с графит. В богатата колекция от глинени идоли преобладават женските антропоморфни фигури. С високи художествени качества са няколко идола от м. Градището на с. Пчеларово – мраморен женски идол, седяща фигура на мъж, както и богато орнаментирана женска фигура. Проучените през последните години халколитни селища при с. Орлица и с. Върхари показват, че в тази епоха има сревнително развита поселищна система, а районът има важно място в развитието на културата на Тракия и Мала Азия. Колективната находка на брадви от с. Устрен, както и откритите през 30-те години на ХХ в. сечива край махала Вежница на с. Татул, показват, че тези скъпи метални предмети са достигнали и в тази част на планината.