Възстановка на мраморната декорация на перистила на вила „Армира”

След римската експанзия на Балканите тракийските земи станали преки съседи на могъщата държава. Управителите на Македония провеждали походи и военни действия срещу тракийските племена. Въстанието на бесите от 15-11г. пр. Хр. било потушено с участието на римския проконсул Луций Пизон. Тогава прочутото светилище на Дионис било отнето от бесите и предадено на одрисите. През 21 г. одриси, дии и койлалети се надигнали срещу римската власт. След смъртта на последния тракийски цар Реметалк ІІІ през 45 г. Тракия била превърната в римска провинция. Макар и в близост до големи градски центрове – от север Филипопол, а от юг Траянопол, Плотинопол и градовете по Егейския бряг Източните Родопи останали за дълго извън урбанизационните процеси. Запазили се селските общини, а броят на вилите е малък. Значителна част от тракийските светилища продължават да функционират и през римската епоха, но сега в тях основен става култът към Тракийския конник, божество събрало в себе си много функции.

Пръстен с гема, изображение на Нике

В местни ателиета се изработват примитивни бронзови фигурки на конника, както и мраморни оброчни плочки. Бронзовите статуетки, с по-високи художествени качества са рядкост – статуйка на Аполон от с. Мост, на Орфей- Аполон от с. Татул, на Дионис от района на Перперикон. В бита на населението навлизат предимно еднотипни керамични съдове, изработвани в занаятчийските центрове в Беломорието. Стъклените и бронзови съдове са изключително редки. Изключение правят богатите могилни гробове в района на с. Пчеларово с бронзови патери, касероле и кана, италийски внос от І-ІІ в. Интересна е и оловната либра от същото село, показваща името на селището – Филтепара.

Обеци с камеи, злато, ІІ в

Един от най-представителните паметници на римската архитектура и изкуство е вила Армира”, намираща се край Ивайловград. Изградена в началото на ІІ в., тя е носител традициите на елинистическото перстилно жилище. Заема площ от над 900 кв. м. Мозаечни подове и богата мраморна стенна декорация са украсявали богатия аристократичен дом, загинал в края на ІV в. по време на готското нашествие, достигнало Адрианопол. Експонирани са копия на мраморната декорация на перистила. Златният погребален венец, пръстенът с гема, с изображение на богинята Нике и златните обеци с камеи са представителни паметници на римското ювелирно изкуство.