Форми на домашноманипулиран тютюн

Земеделските сечива и способите за обработка на земята до късно запазват следите от широко прилагане на старинната пожаро-подсечна система на земеделие, наследена от средновековието. Изсичането на храстите се извършва със секачи (косери), звъни и търпани. Планинският терен често е пречка за прилагане на орното земеделие, затова мотичната обработка на земята има доминиращо приложение и това определя формата на традиционната за този край мотика. Типична старинна форма на земеделие е запазената почти до първата половина на ХХ в. еднополна (отглеждане на култури върху една и съща площ) система на обработка на земята. Най-разпространеният тип рало е това с криво воище. Сеят се стари сортове ръж и пшеница. Вековна е традицията в отглеждането на лен и коноп. Проникването на царевицата, картофите, памука, тютюна и др. в българските земи през ХVІ-ХVІІ век е революция в системата и на източнородопското земеделие.

Тютюнът прониква в Родопите от Беломорска Тракия, вероятно в края на ХVІ век. За отглеждане на тютюн в Кърджалийския край като селскостопански продукт през 1750 г. споменава французинът Шарл дьо Пейсонел, а по-късно Огюст Викенел през 1847-1848 г. пише за тютюнопроизводството в околия Султан ери с център градчето Мастанли (дн. Момчилград). Източните Родопи се превръщат в един от най-важните тютюнопроизводителни райони в българските земи след Балканската война, когато тук се установяват бежанци от Беломорието, в значителната си част опитни тютюнопроизводители. Представените форми на домашно-манипулиран тютюн – чат колела или текерлеци и гьобели са от с. Ненково. Тютюнът е от сорта Джебел басма от най- високо качество – уч.

За домашни цели, за пушене тютюнът се реже на ситно с хаван или с остър нож. От него се свиват цигари, качак. Принадлежностите на пушача показани в малката стенна витрина - пунгия от кожа за нарязания тютюн, тънка цигарена хартия, чакмак и прахан с кремък.