Коледарски колак

Календарните обичаи и празници са показани тематично. Новогодишните обичаи отразяват цикличноста на годишното време. Обредния реквизит на Бъдни вечер, Коледа и Сурва, като хлябове, китки, коледарски тояги, сурвачки е израз на народното митологично мислене. Пролетните обичаи Лазаровден, Великден (Паскеле) и Гергьовден (Хъдърлез) са показани чрез фотоси, предмети и хлябове. С характерният им обреден реквизит се показват лазаруването-лазарска кукла и кукерските игри. Интерес преставлява и хляба змия, който се прави за Сирни Заговезни, символично прогонващ злото, въплътено в змията. Първомартенската обредност е много популярна в Източните Родопи. Представените мартеници, характерни за района са разнообразни с използването на различни цветове и материал. Схващането на мартеницата като апотропей е причина за прибавянето на други предмети като синьото манисто, парченца от чесън и желязо като огнен и слънчев символ.

Лазарски комтюм от с. Свирачи, Ивайловградско, кр. на ХІХ и нач. на ХХ в.

Великденската /Пасхална/ традиция е силна почти до средата на ХХ век. Празничният великденски комплекс съдържа елементи очертаващ го като пролетен и предпазващ, отбелязван в чест на възкръсналия Бог, олицетворение на възраждащата се природа. Тази традиция е застъпена както сред християни така и сред българомохамедани. Великденската обредност е показана на фотос - прескачане на пасхален огън, чрез обреден реквизит - боядисани великденски яйца и великденски хлябове.

Хляб „змия” от Беломорска Тракия, кр. на ХІХ и нач на ХХ в.

В българския фолклор и традиционна духовна култура св. Георги се разглежда като покровител на животновъдството и земеделието. Гергьовден или Хъдърлез е важен календарен празник свързан със стопанската животновъдно-земеделска дейност и се празнува както от християни така и от мюсюлмани. Специфичното при източнородопското население е, че празника се провежда с надпяване и гадаене на китки. Гадаенето на китки се нарича мартуване или мартувал. Повсеместно този празник е съпроводен с люлеене на люлки. Обредността в гергьовденския обичай ни показва символично прехода на момичето от детство към моминство. Във вертикална витрина е показан основния обреден реквизит - менче и китки от орехови листа използван при ритуала надпяване на китки.

Момински празничен костюм, с.Жълтуша, Ардинско, кр. на ХІХ в.

На смяната на статуса на момичетата и прехода им от детство към моминство са посветени Лазаруването и Байрямските игри. Лазаруването и моминските игри на Байрам имат обща езическа основа и еднаква функция. Характерна особеност на лазарския обичай в Източните Родопи е неговото разнообразие като комплекс от обредни действия. Обичаят се откроява преди всичко със своята зрелищност, дължаща се на присъствието на антропоморфната кукла наречена Лазар. За подсилване на символиката, куклата се носи от момиче сираче, встъпило в полова зрялост. То стои начело на моминското шествие и играе със ситни стъпки, а около него момичетата пеят любовни песни. Обичаят е застъпен най-вече в Ивайловградско.

Байрямските игри на младите мюсюлмански момичета се отличават със своите песни и ритуални игри. Около вековно дърво - орех или дъб се събират девойки от селото и се люлеятна люлки. Играе се танц, който наподобява моминско отворено хоро с песен. Песните съдържат любовен и женитбен момент, затова и момчета не присъстват на самия ритуал, а наблюдават от далече.