Въглищарството се налага като добавъчен поминък поради нерентабилното земеделие и наличието на широколистни гори. То е характерно за цялото родопско население през втората половина на ХІХ и началото на ХХ век. Начинът за добиване на дървени въглища чрез овъгляване на зарити в земята и затрупани с пръст цепеници е сроден с практикуваното в Средните Родопи катранджийство и с древната родопска металургия. Много често те са били разменната монета на населението в условията на натуралното стопанство за набавяне на зърнени храни от производителните райони. Дървените въглиша се използват за отопление в дюкяните, бакалниците и занаятчийските работилници, за пълнене на мангалите в богатите домове, а употребата им  нараства с въвеждането на парните двигатели, развитието на фабричната индустрия и мелниците.

В Източните Родопи е характерно въглищарството от Ивайловградската покрайнина. Представената възстановка за начина на добив на дървени въглища е точно пресъздадена от един от последните въглищари от с. Камилски дол.