Палеонтология

Фосил на риба

В зала Палеонтология посетителите се пренасят 30 млн. години назад, в епохата на Палеогена (Eоцен и Олигоцен). Тогава територията на Източните Родопи е била залята от водите на топло море, непрестанно разтърсвано от подводна вулканична дейност. Останки от организмите, които са обитавали този воден басейн са фосилите, които откриваме днес. По-известни са находищата в района на селата Енчец, Брош, Широко поле, Подкова, Солище, Нановица, Купците, Голяма Чинка, Равен, Иванци, Пчеларово, както и край Момчилград, Кърджали, Крумовград, Ивайловград и др.

Централно място в тази зала заема уникален за българската палеонтология експонат – вкаменелост на риба, забележителен не само с размерите си, но и със степента си на съхраненост. Открит е случайно през 1978 г., при вадене на материал за строеж на къща, в околностите на с. Ново Соколино, край Момчилград. Вместващите материали са вулкански туфи. Това предполага, че рибата е била застигната от подводна ерупция и затрупана с вулканска пепел.

На много места в региона се срещат фосили на морски таралежи (Echinoidea), които имат голямо видово разнообразие. Добре известни на палеонтолозите са находищата в селата Енчец, Подкова, Медевци, Купците, Равен. Край последното село е намерен нетипичният за района правилен таралеж Cidaris, както и членчета от морска лилия (Crinoidea), наричана така, поради сходството й с лилиите. В района на с. Иванци могат да се открият много от представителите на големите фораминифери (р. Nummulites).

Коралите (Antozoa) са индикатор за висока температура на морските води (23 – 26∞ С). Те имат уседнал начин на живот и са едни от най-древните организми на земята, обитаващи и до днес топлите части на водните басейни. Срещат се както единични, така и колонии от корали. Понякога образуват цели рифове. Такъв древен коралов риф има в района на с. Равен.

Фосилизирани фрагменти от морски лилии (Crinoidea)

Тук посетителите могат да видят и фосили на видове, пренадлежащи към клас Охлюви (Gastropoda) и клас Миди (Bivalvia). Първите са представени от р. Globularia, Nerinea, Tympanotonos и др., а вторите от р. Ostrea, Cardium, Rhynhonella, Spondilus, Pecten и др. Сред експонатите е и огромен екземпляр Ostrea gigantica Solander in Brander (1766), мида, която се явява древен сродник на сегашните стриди.

Безспорен интерес в тази зала представляват растителните фосили на дървесни видове, съществували по тези места преди около 30 милиони години. Вкаменелите дървета не са рядкост в тази част на страната. Принципът на тяхното образуване е ясен: при повалянето си те са били затрупани с различен материал – наноси, тиня, пясък, пепел и др. По този начин е бил прекъснат достъпът на кислород от атмосферата и не се създават условия за развитие на процеса гниене. Бавно, в течение на много години през дървесината са преминавали разтвори, носители на различни вещества, които са спомогнали за фосилизирането на дърветата. В зависимост от състава на тези разтвори екземплярите добиват различна окраска – мангановите окиси оцветяват в черно, а железните окиси и хидроокиси в жълто или кафяво. Край с. Равен и до днес е съхранена част от вкаменена гора, която е обявена за природна забележителност. Подобни природни феномени има и край гр. Джебел, в т.н. Кум дере (Пясъчното дере), край с. Рани лист, при с. Постник и др.

Петрографията в региона е представена от трите основни вида скали – магмени, седиментни и метаморфни. Типични представители на магмените са слюдоносните пегматити и различните разновидности на риолитите. Седиментните скали са образувани във водна среда, чрез отлагането и уплътняването на различни продукти. При тях често личат отделните слоеве, резултат от наслагването на утаените материали (вулканските туфи). В района има голямо разнообразие от варовици – типични седиментни скали, като не рядко в тях се забелязват отделни остатъци от организми, учавстващи в скалообразуването (черупчест варовик). В района на р. Малка Арда се срешат сравнително редките оолитоподобни скали. При тях дребни, кръгли продукти са споени допълнително с различни утайки, като по този начин са образувани интересни седименти. Метаморфните скали са видоизменени вулкански и седиментни скали. Впечатление със своя рисунък предизвикват амфиболовите шисти (амфиболити) от района на яз. „Ивайловград”, в които главен скалообразуващ минерал се явява амфиболът. Друг метаморфен продукт са гнайсите, които намират приложение в строителството.

Богатият снимков материал в залата разкрива красивата и уникална фауната на Източните Родопи. В региона тя е представена от 4329 животински вида, които принадлежат към 410 семейства. От тях 340 са защитени от българското законодателство, а 72 в световен мащаб. Реликтните видове са 68, предимно преглациални. Фотосите-пана показват емблематичните за Източните Родопи Черен лешояд (Aegypius monachus L.), Белоглав лешояд (Gyps fulvus Hab.), Черен щъркел (Ciconia nigra L.), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus Pall.), Лалугер (Spermophilus citellus L.), Видра (Lutra lutra L.), Змиегущер (Ophisaurus apodus Pall.), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni Gmel.).

С цел опазване на богатото биологично разнообразие в Източните Родопи, тук са обявени 86 защитени територии. Специално изработена стенна карта, в дъното на тази зала, показва разположението на по-важните от тях.