Рудни и нерудни изкопаеми. Кристалография

В тази зала са представени голяма част от видовете рудни и нерудни изкопаеми, както и образци от кристалографията на региона.

Първостепенно значение имат оловно-цинковите руди, които са предмет на разработка и добив от древността и до днес. Част от експонатите са полиметални комплекси, съдържащи предимно цинкова руда – сфалерит. Тя има различна окраска, варираща в тоновете на кафявото. Среща се както под формата на кристали, така и като фино впръснати, проблясващи агрегати. Обикновено е в асоциация с кварц, калцит, пирит и галенит. Тук може да се види една изключително красива разновидност на сфалерита – клеофан, открит в р-к „Галенит”.

Представени са и образци с преобладаваща маса от оловна руда – галенит. Върху голяма част от тях се наблюдават кристалчета от кварц и калцит, образувани едновременно с галенита. В природата сравнително рядко се среща голямо струпване на плътна, компактна маса от този минерал. Обикновено той е фино впръснат във вместващата скала и след специална обработка от нея се извличат много полезни компоненти, не само олово, но и други, съпътстващи го метали (кадмий, бисмут, сребро, злато) и сяра.

В тази зала е отделено внимание и на медните руди. Сравнително рядко, под формата на налепни кори, сред медни орудявания, в региона могат да се открият минералите малахит и азурит. Малахитът дължи названието си на своя зелен цвят – „малахе”идва от гръцкото име на растението Слез (Malva sp. ). Представлява типичен продукт на изветряне в медно-сулфидните находища. Това е един особено ценен и търсен декоративен материал, познат на крале и царе още в далечното минало. Минералът е широко използван в Русия по времето на Екатерина и Петър I. От него изработвали изящни бижутерийни предмети, облицовали цели зали. У нас, в България няма находища от такова естество и няма практическо приложение. Среща се в района на гр. Ардино и с. Звездел. Обикновено асоциира с азурит. Азуритът е наречан така по повод наситено синия си цвят („лазвард” на персийски означава син цвят). За разлика от малахита, който много рядко образува кристални форми, той се среща като кристалчета с радиално-лъчеста, сферична форма, както и като налепни кори. 

Типичен представител на медните руди е халкопиритът. Той образува добри кристални форми, има наситено жълт, до бакърено жълт цвят. Това е медната модификация на пирита. Химичната формула на последния e FeS₂, а на халкопирита е CuFeS₂. Двата минерала обикновено се срещат заедно, като се различават предимно по интензивността на жълтия цвят, който за пирита е светложълт.

Експозицията показва някои от по-характерните руди на черните метали, чиито находища в региона не са с промишлено значение, но имат познавателна стойност: антимонит от с. Черничево, хромит от с. Добромирци, рутил (титанова руда) от с. Девисилово, както и много манганови минерализации от р-к „Еньовче”. Особено красив е родохрозита, манганов карбонат, чието наименование е във връзка с външния вид на минерала. Той е розов на цвят („родон” от гр. – роза) и образува красиви кристални форми, наподобяващи цвета на розата. Тук може да се види и родонит, чието единствено находище у нас е в района на с. Чакаларово.

Източните Родопи са известни с изключителното разнообразие от нерудни суровини, срещащи се в тази част на страната – мрамори, гнайси, фелдшпати, андезитобазалт, варовик, перлит, глини и др. Тук са показани трите основни вида бентонитови глини – бяла, сива и жълта. Белият бентонит се употребява във винарската промишленост, в козметиката, за производство на котешки постелки и др. Сивият намира приложение в леярската индустрия, а жълтият – в сондажното дело.

Зеолитът е изключително ценна суровина, с многостранно приложение, чието находище е с практически неизчерпаеми запаси. Минералът има микропореста структура и пропуска през себе си частици с определена едрина на молекулите, като едновременно с това, задържа други (молекулно сито). Това свойство намира много добро приложение в технологиите за пречистване на води, замърсени с радиоактивни примеси и петролни продукти. Напоследък зеолитът (клиноптилолитът) от района на с. Бели пласт е обект на изследвания от страна на български и европейски учени, които изучават действието му върху човешкия организъм. Предполага се, че благодарение на уникалните му свойства, минералът може да бъде полезен при заболявания с онкологичен характер, отравяния с тежки метали и радиация и др.

Перлитите се класифицират към т.н. петропродукти. Те придобиват полезни свойства едва след нагряване, вследствие на което многократно увеличават обема си. Притежават звуко– и топлоизолиращи качества. Находище на перлит има край с. Воденичарско. Добър топлоизолатор е и азбеста. Той притежава много висока температура на топене и практически е негорлив, но е вреден за човешкото здраве. Среща се в района на с. Голямо Каменяне.

В тази част на експозицията посетителите могат да видят прекрасни образци от кристалографията на Източните Родопи и да добият представа за богатството от кристални форми, срещащи се в този регион. Показана е част от уникалната колекция геоди, която се съхранява във фонда на отдела. Това са сферични образувания, дължащи името си на своята морфология. „Гео” означава кълбо, а Гея е първична гръцка богинята, олицетворяваща Земята. Геодите се формират вторично, в мехурите на застиналата вече лава. Съставът на новообразуваните минерали, които нарастват отвън навътре, към центъра на кухините зависи от състава на преминаващите през тях разтвори. Съобразно това и геодите носят различни наименования – аметистова, кварцова, халцедонова, калцитова и др. Централно място в колекцията заемат голяма калцитова геода с черно обкантване от манганови окиси (с. Калоянци) и бледа аметистова геода от района на Момчилград.

През 1981 г., във вътрешността на една от геодите, от района на с. Свобода, е открит нов за България минерал – апофилит. Минералът е формиран в кухина, сред андезитови скали с високо съдържание на селадонит.

Степента на завършеност на даден кристал е в пряка зависимост от условията на формирането му. Колкото е по-висока температурата на магмата, от която се образуват кристалите и колкото по-бавно застива тя, толкова кристалната форма е по-близка до идеалната. При ниска температура и бързо застиване на лавата практически е невъзможно да се образуват кристали. Такъв е случаят с натечния халцедон. При него ясно личи флуидността на потоците и посоките на натичане, както и пълната липса на каквито и да са зачатъци от кристални стени. Много такива материали има в района на с. Широко поле, с. Нановица, Момчилград и др. Съставът им е предимно SiO₂. Със същия състав, но с много красиви кристални форми са експонатите от квац. Характерно за него е голямото постоянство във формата на кристалите – шестостенна призма, завършваща с пирамида. Образува се при висока температура и бавно застиване на лавата. За нарастването на кристалите е необходимо и достатъчно пространство. Ето защо, най-добрите експонати се намират в кухини и каверни в рудниците.

Друг често срещан минерал, който притежава изключително разнообразие от кристални форми е калцитът (CaCO₃). Съставът му е коренно различен от този на кварца, но това не пречи почти винаги двата минерала да се срещат в асоциация. Калцитовите кристали са с различна форма – плочки, кубчета, люспи или красиви радиално-лъчести агрегати. В покрайнините на с. Светулка е едно от редките находища на двуломен калцит в България. Кристалите му са бистри, плочести и имат свойството да раздвояват образа, откъдето е и наименованието му. В научните среди е известен като исландски шпат.