Минералогия

Тази зала представя голяма част от изключително атрактивните минерали на Източните Родопи. Повечето от тях притежават значителна научна и колекционерска стойност: пироморфит от р-к „Пчелояд”, грийнокит и барит от р-к „Попско”, вулканско стъкло от с. Перперек, фелдшпатови срастнали кристали от с. Латинка, амфибол от района на гр. Ардино, арагонит от с. Полянци и др.

Най-голям интерес представляват полускъпоценните минерали: планински кристал, млечен кварц, аметист, опушен кварц, морион и др. В района се намира едно от малкото известни в България находища на гранати от аламандин-спесартинов тип – при с. Латинка, Ардинско. Наименованието на гранатите е свързано с тяхната форма и цвят. Те изключително наподобяват зърната на нара (Punica granatum L.). Тук могат да се видят и няколко различни вида опали – млечен, зелен, восъчен. На санскритски „упала“ означава „благороден камък“.

Още в древността хората са вярвали в неговата магическа сила. Някои от представените минерали са особено предпочитани от ювелирните майстори – турмалин, коралит, карнеол. Акцент в тази зала е обсидианът. През 1996 г. беше доказано, че находището му в местността. „Дамбалъ“, край Момчилград е първото в страната. Обсидианът е от андезитов тип, доказан чрез различни анализи, извършени в лабораториите на БАН и Парижкия университет.

 

В Източните Родопи (Момчилград и гр. Кърджали) се намират най-много от находищата на ясписи и ахати в страната. Поради тази причина в експозицията е отделено специално внимание на тези два минерала. В района се срещат почти всички известни разновидности ясписи – брекчовиден, пейзажен, халцедонов, мъхов, ивичест, ахатоподобен и др. Около с. Сушево има находище на специфичен вид яспис, наречен хелиотроп. Този камък е бил почитан като символ на единството между Слънцето и Земята. Той е зелен с оранжеви впръслеци в него.

Доброкачественият хелиотроп притежава уникално свойство, което е причина за наименованието му, а именно: когато късче от минерала се постави в чаша с вода и се завърти срещу слънчевата светлина, то променя цвета си в червен („хелиос” – слънце, „тропе” – завой). Ясписът притежава висока твърдост. Често при разкопки археолозите попадат на различни сечива (брадвички, стъргала и др.), изработени от този минерал. Днес той има най-вече декоративна стойност. По-големите находища на ясписи в региона са около Момчилград, Крумовград, селата Чуково, Нановица, Груево, Сушево и др.

 

Ахатите също се отличават с голямо разнообразие. Срещат се такива с концентрична, с паралелна и с комбинирана слоистост. Редуването на паралелни тъмни и светли слоеве дава определението оникс. Сардер или сердолик наричат ахатите с червеникав оттенък. Мъхови ахати (моос ахати) има в района на с. Груево. Те включват в себе си зеленикави цветове. При с. Нановица се срещат изключително красивите и много редки сагинитови ахати (иглест тип). Интерес представляват и тези, от района на с. Костино, които се отличават със силно контрастни ивици и червена окраска на геодите. Сред тях има представители на ценните ирис, бастионни и обърнати ахати. Големи струпвания на находища има около Момчилград, Кърджали и селата Подкова, Вишеград, Гледка и Глухар.