Св. Никола, епископ Мирликийски, ХVI - ХVII век.

В зала 1 на втория етаж на западното крило e експонирана представителна част произведения на християнското изкуство – още една следа от богатото културно наследство на Източните Родопи. Могат да се видят ценни образци – църковна утвар, дърворезбени и каменно пластични предмети, вотиви и икони, датирани към ХVІ-ХVІІІ в., които с големина, дъбови основи, профилирани рамки, характерен релефен грунд, линеарно-декоративна версия на образите, издължени пропорции, изобилие от злато, дават основание да се предполага, че във времето на Късното Средновековие те са украсявали монументални и просторни храмове. Силата на мистичното излъчване нарежда тези паметници сред най-добрите образци на изкуството от българските земи от това време. Пренесени за съхранение в късните възрожденски храмове, иконите имат следи от обгаряния, вероятно са били свидетели на пожари и погроми.

Късносредновековните икони са неразривно свързани и с възрожденско изкуство на региона, ХIХ век. Оцелялото до нас - натрупано в продължение на повече от три столетия, разширява хронологически и кръга на майсторите, работили за местните черкви. Отбелязваме имената на значителни зографи, работили тук – редица художници-иконописци, някои от които професионалисти, други – по-малко школувани, но силни с непосредствената си изява. Творците от Тракия следват идеологическите и художествените течения на времето, отворени и за западни влияния. Сложни пространствени решения, многопланови пейзажи, внимание към детайла – особено показателно в миниатюрните сцени на житийните икони, където персонажите са предадени със свободна лекота в сложни движения и пози, а разказът е обстоятелствен. Освен свещени предмети сами по себе си, иконите носят информация за поминъка, за хората и занятията им, за природата. Проучването отбелязва характерни за района иконографски теми и мотиви, свързани с бита.

Св. Марина, 1640 г., Маро.

Впечатлението е за непрекъсната, макар и за неравномерна на места линия на развитие на иконописта от ХVI до ХIХ век включително. Хронологическият диапазон на представените икони, многообразието и богатството на запазени паметници са доказателство за постоянството и жизнеността, с която християнството отстоява своите позиции в Източните Родопи през периода на османското господство.

Своеобразен център е купелът – съд за светото тайнство Кръщение. Той е украсен с равнораменен релефен кръст и гравиран ктиторски надпис, който обозначава, че предметът се дарява за Деня на светите братя Кирил и Методий – 11 май 1834 г., свидетелство за ранно почитание.

Иисус Христос Пантократор, 1701 г.

Представените икони бяха открити в крайно лошо физическо състояние. С реставрацията им бяха върнати в културното пространство, което е принос към опознаването на изкуството и неговото съхранение. Не на последно място, те внасят документална точност сред художествената продукция за времето ХVI-ХIХ век.

Иконите и пр. църковни предмети и утвар произхождат от различни храмове в района на Източните Родопи, в диоцеза на Пловдивската Св. митрополия. Те са собственост на Пловдивска Св. митрополия и изразяваме благодарност за тази красива стъпка и възможността ценните реликви да бъдат представени пред широка публика.